ВЕСТИ

Дигитализацията – че тя не е проста работа, но е страшно необходима

Жоро Пенчев, координатор „Технологии, икономика и управление“ във „Визия за София“в изключително професионално и интересно интервю за Smartsofia.bg, което не е за аналогови хора или е точно за тях

21.10.2020, София 

– Приехте поканата ни да участвате във финалната онлайн дискусия „Смарт София“ на 23 октомври. Това интервю е „репетиция“ за вашето изказване и предварително искаме да ви кажем, че много държим на участието ви в изработване на Предложение за пакет от практически мерки „Смарт София“ за ускоряване и координация на процеса за дигитализиране на столицата. Това е основен устойчив резултат от проекта ни и е една от ключовите дейности, с която смятаме да го продължим след официалното му завършване в Програма „Европа 2020“. След като участвахте в създаването ѝ, вие работите по практическата реализация на „Визия за София“, където сте координатор „Технологии, икономика и управление“. Та първият ни въпрос е как може да се извършва мониторинг от НПО на този сложен, труден и многопластов процес на т.н. „дигитална трансформация в столицата“?

– Благодаря за поканата за участие в дискусията! Отговорът на въпроса не е никак прост, тъй като взаимодействието между общината и НПО, а и изобщо активните граждани, все още търпи редица дефицити. Един от които е липсата на прозрачна информация. Въпреки че има, разбира се, добри примери и с риск да прозвучи нескромно, самият процес на изработването на „Визия за София“ беше замислен и изпълнен с напълно прозрачен мониторинг на всяка стъпка, това е по-скоро изключение. Проблемът частично се корени в самата организация на бизнес процесите: редица стратегии, инициативи и планове за изпълнение не са разписани с измерими цели.

А без измерими цели, преценката дали дадени политики са били осъществени (и то ефективно!) спрямо замисъла си, става невъзможно не само за външно НПО, но и за самата администрация и звеното, което изпълнява стратегически документ. В общия случай се отчитат само дейности, а където са декларирани цели, те рядко са от типа, който е наистина измерим. По този начин стратегическият документ се обезсмисля, защото е трудно до невъзможност за който и да е мониторинг или дори възложител да прецени степента на постигнат ефект за изхарчения ресурс. И следва повтаряне на действията в следващата стратегия. Дори при добро взаимодействие между мониторинг и изпълнител, мониторингът успява единствено да контролира приключени дейности, а не постигнат резултат.

Ето защо подходът, който възприехме във „Визия за София“ и който тя самата залага като фундаментален за бизнес процесите в общината, е всяка стратегическа цел да бъде разбивана на по-малки цели и стъпки. Всяка от които задължително да бъде измерима – с данни, които да се събират и да се обработват, за да можем на всеки етап от изпълнението да кажем: „Дотук сме стигнали, има нужда от промяна, няма нужда от промяна“.
Тук стигаме до втори голям проблем: с наличието на данните и капацитетът за събирането и обработката им. Въпреки философията на работата ни във „Визия за София“ и за нашия екип беше невъзможно да определи целеви стойности на някои индикатори за постигнати цели, просто защото липсват изходни данни или достатъчно добри изследвания за количественото измерение на заложените цели. Това е глобален проблем за „даннификацията“ на града, но можем да се успокояваме, че той не е само локален. Все пак трябва да се започне отнякъде.

Измерими цели и обвързване на бюджетирането и планирането с постигнатото по тези цели – това трябва да е механизмът за работа на администрацията, който в перспектива залага „Визия за София“. А препоръките на МРРБ по изготвяне на стратегии, които са в сила отскоро, потвърждават този механизъм.

Що се отнася до Стратегията за дигитална трансформация на София, по време на финализирането ѝ в работната група се постарахме да подпомогнем конкретизиране на индикатори за постигане на оперативните цели в съответствие с казаното по-горе. За съжаление това остана част от Плана за изпълнение, въпреки че за мен лично мястото му е в стратегическата част. Така или иначе конкретни измерими индикатори би трябвало да подпомогнат мониторинга, стига разбира се данните да могат да бъдат събрани.

Част от екипа на „Визия за София“ начело с ръководителя му арх. Любо Георгиев

– Във фокуса на нашия проект е изпълнението на Стратегията за дигитална трансформация на София, приета от СОС през юли, а предстои да бъде приета и пътната карта за нейната реализация. Как едно НПО може да допринесе за изпълнение поне на някои от мерките, защото досега ние главно отразявахме това, което се говори за стратегията и съвсем малко за практическите резултати, като например как се използват над 70-те административни услуги, които вече трябва да са достъпни изцяло по електронен път в четири столични района – „Сердика“, „Триадица“, „Надежда“ и „Банкя“. И обещаното от предишния зам.-кмет на Столична община по дигитализацията, че „през есента гражданите ще могат да използват тези услуги и в останалите 20 района на града“.

– Най-вероятно с активно тестване, посочване на възможности за разширения и проблеми. Електронни услуги има отдавна в София, но не се ползват активно поради лошо потребителско преживяване, спорна приоритизация и преди всичко слабо популяризиране. Не мисля, че малко е свършено, но е важно да бъде свършено както трябва, за да може гражданите да го припознаят. В този смисъл ролята на едно НПО за мен е именно популяризаторска и съветническа относно стандартите, които следва да изпълняват електронните услуги (и не само).

Като на свой ред участник в редица НПО, разбира се съм наясно, че комуникацията с администрацията невинаги е лесна или продуктивна. Една от посоките, която „Визия за София“ развива в голяма дълбочина, е именно адекватното ангажиране на огромния креативен ресурс, който заинтересовани граждани предоставят на града и управлението му. Това минава от една страна през значително по-голяма прозрачност в данни и документи на общината, но също и през проактивна комуникация. Философията, която Визията защитава, е тази на изграждане на доверие между администрация и граждани, което разбира се е печелившата ситуация за всички. От страна общината печели (често доброволен или най-малкото ниско платен) ресурс, идеи и готовност за помощ, от друга страна се лишава от антагонизъм и критики. По-важно, гражданите стават много по-ангажирани със средата и града си, когато виждат, че в това има смисъл и чуваемост. А едни ангажирани граждани са съвсем различна ситуация от сегашната, те пазят града, поддържат го чист, дават предложения за развитието му и в крайна сметка са щастливи в него.

Така че смятам, че активните граждани не трябва да се отказват от работа с администрацията и трябва да изискват повече прозрачност, включване и комуникация. В перспектива това е най-добрият вариант за всички, далеч не само що се отнася до стратегията за дигитална трансформация и електронните услуги.

– За нас основният проблем е „дигиталната трансформация“, ако трябва да използваме това вече шаблонизиращо се понятие, което не значи кой знае колко за широката публиката. Та как ще стане т.н. „дигиталната трансформация“ на 24-те района на Столична община и на общинските търговски дружества, чийто броя знаете колко е…? 56, вкл. здравните … Има ли план за такава дигитална трансформация, който го контролира, какви ще са резултатите?

Отново следва да се позова на разписаното във „Визия за София“ по темата, което предлага доста конкретна рамка и пътна карта. Във фокуса ѝ е обединяването на всички дейности по дигитализация в единно звено, което популярно по света се нарича „CIO” (Chief Information Officer) или в българския вариант „Главен служител по информацията“. Ключова част от стратегията бяха хоризонталните правомощия на такава институция да координира каталогизирането, възлагането и изпълнението на проекти по дигитализация във всички останали звена на централната и районните администрации. Предимствата на този подход са ясни: спестява се работата на парче, концентрира се познанието на едно място и се избягва дублиране на функционалност (която струва пари), подсигурява се еднакъв стандарт за работа с данни, сигурност, потребителско преживяване и т.н., както и взаимна интероперабилност на изгражданите системи, което продължава да бъде голям проблем при текущия начин на работа.

С въвеждането на направлението по дигитализация, иновации и икономическо развитие в Столична община тази задача частично беше изпълнена, но за съжаление в рамките на традиционната, известна като „силозна“ паралелна вертикална структура на администрацията, в която правомощията на зам-кмета по дигитализация в областта на организацията на софтуерните проекти остават равносилни на останалите зам-кметове, с които все така трябва да се разменят писма, молби и т.н.

Приемайки все пак, че вътрешните правила са били променени формално или неформално, за да позволят реална координация, то следващите стъпки биха били фундаментални задачи пред всяка интегрирана информационна система: достъп, сигурност, данни. Да си зададем въпроса защо искаме „дигитализация“ и какво постига тя? Дигитализацията не е самоцел, нейната основна роля е свързана с ефективността. За нас като граждани изглежда странно и тромаво задачи, за които знаем от собствения си живот, че софтуер може да извърши достатъчно добре и многократно по-бързо, да се вършат от хора. Това е скъпо, бавно и неефективно, но още по-проблемно е, че демотивира служителите на общината, които живеят в същото информационно общество, но се налага да вършат за заплатата си „черна работа“, която разбира се може да бъде свършена от софтуер. Човешкият ресурс на администрацията следва да бъде зает със стратегическа дейност, креативност и взимане на решения за града – нещата, които не можем да поверим на софтуер; а не с разнасяне на молби и поддържане на хартиени /word/excel регистри, което е абсурдно разхищение на тяхното време и желание за работа.

Втората основна роля на дигитализацията е да открие пред града възможности, които не са достъпни без технологии. Тук опираме до понятието за умен град, т.е. такъв град, който чрез данни успява да следи в реално време параметрите си и да изготвя ефективни политики по промяната им. Т.е. съдържателна полза от дигитализацията е моделирането на града с данни и извличането на познание от тези модели, което да информира по-добре решенията ни за управление на града. Решения, които могат да се реализират на свой ред чрез модерни технологични средства, за работата с които обаче са нужни работещи информационни системи и както казахме: достъп, сигурност и данни.

Достъп означава пълна интероперабилност („взаимно разбиране“) между различните системи, ползвани в администрацията, т.е. всяко нейно звено да може да достъпи по стандартизиран начин данни и функции, важни за работата му – данни не в смисъл на сканирани PDF, а в смисъл на реални данни, употребяеми от софтуер. Сигурност означава системата да е устойчива на изключителни ситуации и да контролира достъпа до данните, минавайки разбира се и през задачата за електронна идентичност. Това впрочем осигурява и прозрачност, например в по-напредналите в електронно отношение държави гражданите могат да проверят в журнала на данните си коя институция и дори кое лице по какъв повод е достъпвало данните им. И последно, самите данни – съхранявани по стандартизирана схема, достъпни за зареждане в модели, отворени към потребители и обновявани чрез максимално възползване от сензори в града и от връзки с националната и други администрации.

Това е финалната картина, която на този етап е заложена и във „Визия за София“, и в концепцията за електронно управление, развивана по света. Части от нея се изпълняват или са на добро равнище, например направлението по дигитализация в момента изпълнява проект за портал за отворени данни, да се надяваме, че ще има повече прием и стабилна работа от предните такива усилия. За съжаление „силозният“ модел прави изключително трудна задачата да се започне от фундаменталните задачи, които изброихме, тъй като те изискват много синхрон с други звена в администрацията. Така че философията, заложена в СДТС – с пилотни проекти, силно обръщане към бизнеса за участие и популяризиране на отворените данни, има своите ползи в такава ситуация: именно чрез активизиране на повече актьори, които виждат полза от дигитализацията, може да се постигне в крайна сметка и политическа воля за осъществяване на голямата картина на електронно управление.

Ето такива хора ни трябват – млади, хубави, умни… (това не е от Жоро, нито от AI, а от ръководителят на проекта, който поема отговорността за всичко тук и там..)

Проект „Смарт София“ се изпълнява с финансовата подкрепа на
Столична община, Програма „Европа“ 2020, от Фондация РЕГИОН.БГ в партньорство с
Район „Студентски“ и Висше училище по телекомуникации и пощи