ВЕСТИ

Завърши реставрацията на храма ротонда „Св. Вмчк Георги Победоносец”

16.8.2020, София

Храмът ротонда „Св. Георги Победоносец“

Снимки: Аделина Ангелова, Любомир Бачев

Завърши реставрацията на покрива и част от стената на храма „Св. Георги Победоносец“ в София. Възстановен е кръглият покрив на сградата – ротонда, както и южната стена на храма, за което от общинския бюджет са вложени 78 000 лева, съобщиха от пресцентъра на Столична община.

Общо през последните години са вложение 143 000 лева за реставрация на храма ротонда „Св. Георги Победоносец“ от бюджета на общината. Средствата са осигурени по програмата на кмета на София през периода 2014 – 2019 за възстановяване на храмове и църкви, одобрена от Столичния общински съвет.
Тази година в програмата за възстановяване на църковни сгради са включени 4 обекта, като ще бъдат отпуснати общо 170 000 лв. от бюджета на Столична община. Това са Курилският манастир „Свети Иван Рилски“ в район „Нови Искър“, храмът „Св. пророк Илия“ в район „Витоша“, храм „Свети Пимен Зографски“ в район „Изгрев“, Арменска апостолическа православна църква „Света Богородица”, район „Красно село”.

По инициатива на столичния кмет Йорданка Фандъкова бе създадена специалната програма за възстановяване и изграждане на църкви и манастири, която през последните години започна активно да се реализира. С подкрепата на общината са построени пет нови църкви: „Рождество Христово“ в „Младост“, „Успение на Пресвета Богородица“ в с. Владая, храмът „Св. Св. Петър и Павел“ в Долни Богров и др. Отпуснати са средства за ремонт и възстановяване на църквите „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“, „Св. Мина“, за изграждане на църквите в Гробищен парк „Бакърена фабрика“ и в Малашевски гробища, храм „Св. Троица“ в кв. „Драгалевци“, Централна софийска синагога, Кремиковския манастир „Св. Вмчк Георги Победоносец“ и др.

Храмът ротонда „Св. Вмчк Георги“ – София е най-старата запазена архитектурна ценност на днешна София, символизираща величието на Сердика в зората на християнството. Сградата е съградена по времето на император Константин Велики през IV век. Поради архитектурния си тип храмът е известен като Ротондата. В църквата се пази най-ранната българска стенна живопис (IX век), която се отличава с висока художествена стойност. Храмът разказва вълнуващи епизоди от историята на Римската империя, Първото и Второ Българско царство, Османската империя, свързан е и с новата българска история

Първоначалното предназначение на сградата е предмет на различни хипотези, често твърде противоположни. Предполага се, че е функционирала като баня или като мавзолей или мартирион, съществува и мнение, че е била построена като церемониална зала. В православен храм е преобразувана през VI век, след като силно е пострадала от хунското нашествие в средата на V в. Преустройвана е няколкократно през X и XI в. В храма през 1469 г. са били изложени мощите на небесния покровител на България – свети Иван Рилски, по време на пренасянето им от Търновград към Рилския манастир. През XIV в., по време на османското робство, храмът е превърнат в джамия. До XV век уникалните му стенописи са били скрити от мазилката.

Проф. Мара Цончева пише за църквата „Св. Вмчк Георги Победоносец“: „Появата на храма съвпада с момент на голям разцвет на град Сердика – един от най-големите и значителни римски градове на Балканския полуостров. От момента на съграждането му паметника се развива успоредно с историята на самия град, отразявайки духовните и културни особености на различните епохи, през които преминава съществуването му. От античността, през средните векове, даже през османското владичество той заема главно място в културната история на града и в неговия градски център, носител е бил на най-ярките му, най-високи културни достижения – негови и на цялото изкуство на страната. Този паметник отразява живата културна история на София.

Трудно можем да посочим друг наш паметник, отличаващ се с толкова ярко изразен ансамблов характер – еднакво значителен, както в монументалното архитектурно отношение, така и със своите удивително художествени стенописи. Ротондата „Св. Георги”, която повече от хилядолетие и половина стои на вярна стража в центъра на нашата столица, е наистина един изключителен художествен паметник – рядко срещан образец на голямата антична архитектура, развивала се в нашите земи, образец на едно неповторимо художествено майсторство в стенната българска монументална живопис, включващ при това всички най-значими периоди в нейното средновековно развитие.“

По време на реставрационната работа в средата на XX век са открити няколко пласта стенописи, най-ранният от които датира IX – X век. Това са фрагменти от изображения на осем ангела на вътрешната част на купола на църквата. През XI – XII в. са добавени изображения на светци и новозаветни сцени. Внушителният купол, висок почти 14 метра, датира от XIV в. и изобразява Исус Христос Вседържител (Пантократор) със свети ангели и пророци.

НАЗАЕМ ОТ ВИРТУАЛНИЯ МУЗЕЙ „СЕРДИКА-СРЕДЕЦ-СОФИЯ“

Оригиналният текст „Храмът ротонда „Св. Георги Победоносец” е на писателят Христо Буковски и е сътворен специално за

Първия виртуален музей „Сердика-Средец-София“, 2012 г.

Храмът ротонда „Св. Георги Победоносец”

Осветената като православен храм „Св. Георги Победоносец”, ротондата зад днешния хотел „Балкан“ в София, е единствената останалата изцяло запазена част зад амфитеатралния комплекс в булевтериона в древна Сердика, където в началото на ІV в. заседавали хората от имперската върхушка и местните първенци. Сградата е имала съвсем друг външен вид и е била несравнимо по-импозантна. Тя се е състояла от овален вестибюл, от който се влизало в друг – вече кръстовиден. В неговите стени има четири дълбоки ниши, където някога несъмнено са стояли статуи. Два засводени входа водят в триделното преддверие, свързано със страничните отделения, всяко от които е разделено също на преддверие и кораб, завършващ с полукръгла абсида на изток.

Днешната ротонда е заемала само източната част на сградата и е била най-тържествената зала в оня комплекс. Диаметърът на иззидания с червени тухлички цилиндричен тамбур е 9,5 м, а височината – 14 м. Якият цилиндричен барабан носи полусферичен купол, а четири дълбоки симетрично разположени полукръгли ниши, едно квадратно олтарно помещение на изток, осем удължени прозореца и главният вход на западната стена, са единствените ѝ вътрешни разчленения. Засводеният вход е не по-малко внушителен и с респектиращата височина от 3,20 м, а кубичното отвън тяло е строго и внушително. Вляво от олтара се вижда изходът на тайния ходник, свързвал помещението с двореца на Константин Велики от времето, когато императорът управлявал от Сердика западния дял на Римската империя.

Когато интересите на империята принудили Константин Велики да премести имперската столица в Константинопол през 330 г., тържествената зала на булевтериона в Сердика бил превърнат в мартирион (светилище за костите на християнски мъченици). Понеже сердикийци предпочитали именно тук да получат светото кръщение, в източните полукръгли ниши на ротондата направили мраморни басейни, та свещениците използвали сградата като баптистерий – за покръстване.

Новата християнската светиня бързо се прочула, щом (според редица изследователи) през ноември 343 г., когато за Сердикийския Вселенски събор тук се стекли водещите епископи от цяла Европа, мнозина от делегатите предпочели да отседнат редом – било в „гражданската“ сграда непосредствено до ротондата, в резиденцията на губернатора (чиито основи са под днешната черква „Св. Неделя“) или в императорския дворец зад храма „Св. Николай“ (където сега е хотел „Рила”).
Цилиндричният корпус е от малкото антични сгради в Сердика, оцелели при варварските нападения на вестготите и хуните напът към Западна Европа. Затова щом дошли по-добри дни с възшествието на императорите Юстиниан І (527-565) и Тиберий Константин (578-582), мощният като крепостна кула цилиндричен тамбур на стария баптистерий бил преустроен на църква – днешната удивителна ротонда.

Ротондата „Св. Георги Победоносец” станала патриаршеска черква, когато през 971 г., след като ромеите успели да завладеят Източна България заедно с престолния Преслав, комит Никола със синовете си Давид, Мойсей, Арон и Самуил избрали този град за нова столица. Тогава крепостта станала седалището на българския патриарх Дамян, а Патриаршията заела терена, където е сега Софийската митрополия: непосредствено срещу някогашния Константинов дворец. Близко е до ума сам Константин Велики да е отредил още след 313 г. това място за Първия епископ на Църквата.

Градежът на ротондата несъмнено харесвал на българските владетели, които на Великден 809 г. не просто присъединили града към своята държава, но и го прогласили за средищен на страната си като му дали името Средец. По тяхно нареждане вътре около седемте подкуполни прозореца били изрисували 16 едри (високи по 3,10 м) фигури на пророци, а над тях изписали монументален фриз от 8 триметрови ангели, полетели с широко разтворени криле и развети дълги дрехи, но… в две отделни групи на Изток – където е олтарното пространство на храма. Тогава от манастира в Рила пренесли тук нетленното тяло на свети Иван Рилски (защото в някои от по-старите жития пише, че светецът бил от Средец) и тържествено го положили в храма.

След 1018 г., когато Константинопол успял да присъедини и Средец към Източната империя, ромеите извадили мощите на св. Иван Рилски от ротондата (за тях българите сковали дървена черква на двеста-триста метра западно от стария храм). На предизвикателството на българските зографи, ромейските отвърнали с широк живописен фриз пък под прозорците със също едри (2,70 м) фигури на прави светци. В горната част на нишите и над вратите изписали образите на четиримата евангелисти и новозаветни сцени, свързани с Христос – Рождество, Сретение, Кръщение, Разпятие, Преображение, – а също на Успението Богородично и Лазаревото възкресение.

През ХІV в. вероятно куполът на ротондата пропаднал по неизяснена причина. Тогава българите, които още през 1193 г. си били възвърнали Средец, се възползвали от случая да извисят още тухления цилиндричен градеж и го изписали наново целия, а храмът бил наречен вече за митрополитски. Тогава поредицата от пророци била вдигната до подножието на купола, като фигурите станали 22 (но вече двуметрови) и обикаляли вътрешността на черквата в непрекъснат 30-метров фриз. Специалистите изтъкват, че „с мощното си пластично изписване, със силно оживения си ритъм, с ненадминатата си експресивност тази голяма галерия от фигури е най-монументалната творба на средновековната живопис”. Над главите им са изписани стихове от Давидовия псалом: „От небето Господ погледна на Земята, за да чуе въздишките на затворниците, да освободи осъдените на смърт, за да възвестят името Господне на Сион и славата Му в Йерусалим”. На купола над пророците се надвесва огромният образ на Христос Вседържител.

Положените под пророците изображения вероятно са били унищожени към средата на ХVІ в., когато турците обърнали храма в джамия като вдигнали минаре в югозападния ѝ ъгъл. Софиянци обаче не забравили светите спомени, свързани с ротондата. Там бил погребан 25-годишния мъченик Георги Иванов (когото Църквата канонизирала с името Георги Софийски Най-нови). Той издъхнал на 26 май 1530 г. след като турците го подложили на ужасни издевателства да приеме исляма като от яд пред неговата непреклонност „режели тялото му на ивици от главата до петите и обгаряли раните му със свещи, докато то цялото пламнало, а после го обесили.

Три денонощия майка му седяла под него и държала нозете му, а разложение не последвало, та – за да пресече мълвата всред християните, че над градската стъгда дори се носело благоухание от светите мощи на мъченика, турците наредили на православните да го заровят. Погребението било извършено тържествено в митрополитския храм със служба на тогавашния софийски владика Йеремия. След 40 дни склопила очи и майката на мъченика, та я положили както на пиетата под бесилото: до неговите крака.

Мнозина твърдели, че още от мощите на Св. Иван Рилски около храма се носело благоухание като от рози. Когато мюсюлманите присвоили сградата, софиянци взели да я наричат… „Гюлджами” (Розовата джамия).

Ротондата е възстановена в днешния православен храм „Св. Георги Победоносец” след реставрация, продължила от Освобождението на България през 1878 г. до края на ХХ в.

Изглед на ротондата заедно с имперския комплекс от времето на Константин Велики

Поглед към стенописите на купола.

Един от стенописните шедьоври – човешкият образ на ангела, спасен изпод сетнешната замазка на стената.

Пренасяне мощите на Св. Иван Рилски от Велико Търново в Рилския манастир.
Стенопис от Никола Образописов

Проект „Смарт София“ се изпълнява с финансовата подкрепа на
Столична община, Програма „Европа“ 2020, от Фондация РЕГИОН.БГ в партньорство с
Район „Студентски“ и Висше училище по телекомуникации и пощи