ВЕСТИ
Колко са смарт сайтовете на районните администрации и как да „поумняват“ в интерес на гражданите
Александър Високомогилски
22.10.2020, София
В миналата онлайн дискусия говорихме за същността на дигиталната трансформация и доколко е приложена тя в интернет-страниците на столичните районни администрации.
В резултат на направения мониторинг бяха посочени и позитивните примери за интегриране и адаптиране на различни технологии като дигитална администрация, интерактивни визуализации, виртуална реалност и т.п.
На тази основа можем да направим следните изводи и препоръки:
Въпреки посочените примери за добри практики, засега степента на дигитална трансформация в страниците на столичните районни администрации е недостатъчно висока.
Основните проблеми могат да бъдат потърсени в:
- липсата на унификация и стандартизация, както на предлаганите услуги, така и на визуалните полета;
- слабата форма на интерактивност;
- отсъствието на интуитивен и удобен за потребителя интерфейс в голяма част от случаите;
- отсъствието или ниската степен на използване на видеотехнологиите и виртуалната реалност;
- недостатъка на качествени персонални онлайн продукти и услуги.
Но въпреки констатираните проблеми, видно е , че е създадена и добра база, върху която може да се надгражда:
- страниците и електронните им адреси са вече изградени и доста популяризирани;
- натрупано е голямо количество дигитализирана информация, която може да бъде използвана наготово в бъдеще;
- гражданите активно се ползват от статична информация като изтегляне на документни форми и указания за различни права, задължения и действия, които е необходимо да предприемат в дадени случаи;
- създадени и популяризирани са телефони и електронни адреси за сигнали и обратна връзка, които впоследствие биха могли да бъдат прикачени към иновативни информационни системи от изцяло нов тип;
- вече съществува единна дигитална кадастрална карта на София (www.isofmap.bg), която може да послужи за добра основа на широк информационен ресурс.
Това, което би могло да бъде направено за подобряване на степента на дигитална трансформация в обозримо бъдеще и краткосрочен план, се свежда до:
- Структуриране на информацията – в момента при много от страниците се наблюдава претрупването с информация в челните екрани. Това лесно може да бъде променено с изграждането на по-интуитивна навигация, при която информацията да бъде маркирана само в обобщени заглавия с визуален елемент;
- Да приберем куфарчето с документи в смартфона си – изграждане на единна дигитална деловодна услуга, което се предполага да бъде завършено чрез въвеждането на Единния модел за заявяване, заплащане и предоставяне на електронни административни услуги на Държавната агенция за електронно управление (ДАЕУ);
- Създаване на мобилни приложения, адаптиращи електронните страници и предлаганите от тях услуги към смартфоните и др. подобни устройства с цел улесняване на употребата им от гражданите независимо от местоположения и ситуации (по примера на район Люлин);
- Интегрирането на видеоканали за конферентна връзка, чрез които гражданите да имат едно по-богато и гъвкаво общуване с общинската администрация в реално време, независимо от местонахождението си;
- По-активното използване на технологиите за виртуална и добавена реалност, както за съществуващи, така и за планирани в бъдеще инфраструктурни обекти и проекти;
- Вграждането и използването на уебкамери и видеоканали за прозрачност, които биха могли да представят в реално време различни заседания, сесии и срещи, обект на публичен интерес, както това вече става със заседанията на Столичния общински съвет;
- Интегриране на данни от външни източници в реално време – трафик и паркинг информация, показатели на околната среда и т. п.;
- Интегриране на външни информационни източници и ефективно популяризиране и използване на предоставените от тях данни и технологии: например данните за градския транспорт и паркоместата, предоставени от Центъра за градска мобилност (www.sofiatraffic.bg), където вече има изградени виртуални табла за различни видове транспорт и паркинг; разписания и маршрути; интерактивна карта; мобилни приложения и т.п., за които вече стана дума в предходната дискусия. Могат да бъдат дадени и други примери като връзка с електронната администрация на МОСВ (https://portal.moew.government.bg/), МВР (https://e-uslugi.mvr.bg) и т.п.;
- Създаване на мултимедийни системи за видеообучение в помощ на гражданите – какво и как да направят за да получат дадена административна услуга;
- Вграждане на независими видеоканали от типа на YouTube, които да предоставят динамична информация за различни събития, идеи и проекти.
Разбира се, могат да бъдат направени и много други неща, но обемът и форматът на настоящата публикация не предполагат навлизането в по-голяма дълбочина, нито имат претенциите за изчерпателност на анализа, а само за маркиране и жалониране на забелязани проблеми и възможни решения.
Проект „Смарт София“ се изпълнява с финансовата подкрепа на
Столична община, Програма „Европа“ 2020, от Фондация РЕГИОН.БГ в партньорство с
Район „Студентски“ и Висше училище по телекомуникации и пощи