Ако питате инж. Братоев, който тези дни е в центъра на медийното внимание, той ще ви каже, че тази технология се нарича „Щитов метод за изграждане на тунели“ и се прилага в централната градска част, където те са със значителна дължина. Освен това има ценни археологични находки, а подземните участъци са нестабилни и наводнени.
„Нашите глинесто-песъчливите почви са сред най-слабите възможни. Горните 30-40 метра, даже повече, са чакъл, пясък и глина и всичко това е запълнено с вода. Подземните води са на около 2-3 до 6 метра под повърхността. Това означава, че 95% от софийското метро се строи под тяхното естествено ниво и съоръженията ни са постоянно обградени от вода“, разказва компетентно инж. Братоев.
А най-тежки според него са условията при строежа на новия третия метродиаметър и при вече завършена централната му част – от „Красно село“ до парка „Заимов“. Прокопана бе от тунелопробивна машина от най-ново поколение и пригодена за най-лошите, изключително оводнени почви, каквито са нашите.
Цената на това чудо на техниката е около 15 млн. лева. Докарана е по вода до пристанището в град Лом в началото на 2017 г., след което е транспортирана до София с 80 тежкотоварни камиона. ТБМ „Витоша“ е сглобена за три месеца в шахтата на метростанция „Красно село“. В следващите две години е прокопала тунел с дължина около 7 км.
Машината е на Herrenknech, Германия, водещ световен производител на подобни съоръжения. Тя с форма на цилиндър, дълга е 86 м, 10 от които са работното тяло, а останалите около 75-76 метра са двуетажни платформи, които се движат заедно с машината. Най-отпред има стоманен диск с резци и отвори, който се върти и раздробява почвата. Тя обаче е слаба и напоена с вода. Затова към пръстта първо се подава специална сузпензия с налягане, по-голямо от това на водата – за да я „избута“ и да не позволи слягане. Обработената почва влиза през отворите и се изнася с транспортна лента към стартовата или междинната шахта, където се отцежда и отива за депониране. Зад работния диск, който се задвижва чрез система от зъбни колела и 12 двигателя, има херметизирана забойна камера, която не допуска вода в тунела. Самата машина се „избутва“ напред чрез система от хидравлични крикове. Те подават натиск, докато се осигури пространство за нов пръстен, съставен от 7 бетонни сегмента – 6 обикновени и един ключов. Поставянето на един пръстен – от обработката на почвата през придвижването на машината и монтажа на сегментите, отнема между 50 и 90 мин. За да не се срине цялата конструкция под натиска на заобикалящата я почва (натоварването е около 4000-5000 тона), в пространството между сегмента и пръстта под налягане се инжектира циментов разтвор, който служи за уплътнение.
Зад работната част на машината има: кабина с компютър и оператор, който следи всички показатели и управлява съоръжението; транспортна лента за отвеждане на пръста; вагонетки за пренасяне на сегментите, които се спускат с кранове в шахтата; специални секции, където се разбъркват разтворите за обработка на почвата и за циментовото уплътнение; система за управление на хидравликата; електроподстанция за задвижване на работния диск и др. „Това е един завод под земята. Завод, който работи в най-неблагоприятните условия“, казва директорът на „Метрополитен“.